автор: felisia

Януари си ти и замръзвам от студ във съня си.
Все сънувам небе и крилете ми тръпнат за полет
Януари си ти, безпощаден до смърт с белотата си
и не знам пак ще има ли пролет
или вечно ще скърца в мен
онова ледно кристалче забито
дето дълбае остро в душата ми
и дали ме погубва не пита.
И не знам пак ще има ли птици
или пуст ще остане простора
и ще мога ли пак да повярвам
в топлината в очите на хората.
Януари си ти, но когато те срещнах бе август
топли устни и горещи безумни прегръдки
страст, която адски пожари запалва
и превзема кръвта с погубваща тръпка...
Януари си ти, но сърцето жадуваше лято
от студа ослепях и не можех да виждам звездите,
но дойде любовта, възкреси и тревите и вятъра
и извади с вълшебство леда от очите ми .
Януари си ти, но във мене поникват кокичета
и капчука не плаче, тананика си пролетни песни
пак съм нежна жена със усмивка момичешка
и мечтите се раждат във очите ми блеснали.
Януари си ти, и замръзваш от студ във съня си
все сънуваш, че някой ще стопи ледовете ти
аз бях там, бях дошла да прогоня страха
ти бе сляп от висулката ледна в сърцето си...