Човеците - снежни,
снегът им е леден,
с усмивки озъбени -
гълташ за страх,
безсилна е жегата,
дето се стеле,
не ги разтопява,
препъва се в тях.
Понякога чувам
издрънкване ясно
и знам от какво е -
ненужно сърце,
човекът изтръгнал го,
хвърлил го бясно,
защото по грешка
затоплено е.
И всичко замръзва
напълно след време,
на айсберг живеем,
градим ледове,
дълбоко и шоково
са замразени
душите
и злото ни само не мре.