автор: rawiri

Човек от високо се беси!
Тъй ще знаеш!
Свий го малко тоя свят,
докато е време, че
... знае ли се...
Неговата мама...
и свят!
Високо, бе!
Виж го само това ми ти небе,
колко от висооооко се е облещило...
Но... я, вземи...
на темето си го приземи!
Ооооп...
А тъй!
Нека от там да се блещи сега!
Неговата мама...
и небе!
Май?...
А?
Тц!
Не... Не!
Опасно е още!
Високо е!
Умирането е много изобретателно,
тъй ще знаеш!
Еволюирало през годините.
Я по-добре дай... тъй вземи...
абе, понаведи се малко!
А ся-Дай, дай, дай...
Ооооп!
Стига!
То... направо си седна ти, ама...
Нищо, де!
Че нали и небето с тебе седна?
На темето ти кацнало.
Неговата...
Ейй... какво си го зяпнал още, бе?!
Ех... душо треперлива!
Няма тъй да стане, май...
Няма тя тъй да стане!
Ми я... лягай направо!
Лягай, ти казвам!
Лягай, де!
А тъй!
Тъй, тъй, тъй...
Земя да има!
Земя да се чувства!
От толкоз ниско
никой не се е обесил,
ей, Бога ми!
Чуваш ли?
Чув...
Ама какво ринеш там...
с тия ръчища, бе?!!
Вкопаваш се сам ли?
Що ли?!
Еееех, ти душо треперлива!
Ама... тъй, тъй!
Земя да има!
Земя отдолу.
Земя отгоре.
Земя да се чувства!
Безопасна работа!
Сигурна работа!
На човек височинка му трябва
(поне малка)
та да се обеси...
Няма риск вече!
Няма, еййй!
Сигурна работа,
ти казвам!
Чакай само да бележа тука,
където се зарина,
с ей туй кръстче
да бележа
(за пример да служиш! -
на другите)
Как, каза, само ти беше името?