Зад нас остана планината
със заснежените си върхове –
зад нас отдъхва планината
освободена от присъствието ни
сред езерната тишин
изпълнена с небесна синева
и полет на орли.
Олекналите раници
висят сега на гърбовете ни
почти ненужни вече.
Край нас пространството тежи
от напластената умора.
А там далече от върха
помахва за довиждане
оставеното дръзновение
и сочи новия маршрут
за следващото ни изкачване.