автор: pavlinag

Добре.
Искаш да поговорим.
Искаш да мерим предателства.
Слагай твойто отгоре!
Само махни обстоятелствата.
Нека ги мерим нето.
Верен ли е кантарът?
Тези твои съмнения
от самото начало,
твоите обвинения -
на кое блюдо ги слагаш?

Хайде, дръпни се малко!
Сега е мой ред да тегля!
Ако скъсам торбата,
ще оплискаме помещението.
Сякаш помийна яма
съм нагребала. Чакай.
Недей да клатиш кантара!
И не ми се оплаквай,
че при теб мери друго.
Ето, виждаш ли - аз съм
най-голямата ти заблуда
и причината за нещастие!

Подло е да попитам
точно в тази минута -
за обявената стойност
на чувствата прословути
- в паметта ли са вкарани?
Електронни ли са везните?
Замълчаваме.
Тихо е.
Мериме си вините.