автор: Crusader_

Понякога си мисля за светулки,
отнасям се и в дланите ти падам,
завивам се в зеленият ти поглед,
оставям те, заклевам се, оставям.

Оставям те, заклевам се, че бесът
квичи жестоко, мръсно и върлува.
Обрулена. Изгризана. Сама.
Сянката ти ще потъне и отплува.

Потъва с нея и гнева. Отплува.
Захласвам се по малките неща.
И струва ли си? Колко струва?
От нулата да почнем след това.