автор: pastirka

Не се измерва с градуси това,
обагрило душите руйно вино.
Кипи от завис, мъти го мълва,
за нас залагат като във казино.

Разлей във чашите на две очи
от слънчевия елексир вълшебен.
Дори и да нагарча, ще мълчим.
Мълчанието прави го целебно.

А после тихо, без излишен шум,
приела с радост мъжката закана,
с девичи поглед, бърз като куршум,
ще кажа: Да - на теб. И ще пристана.