автор: Crusader_

Погледнах през далекогледа
Към света, за който съм копнял.
Съзрях лицето да ме гледа
На огнен бяс излъскан до печал.

Замислих се за миговете отредени
На всички мои близки и на мен.
И си представих че съм суеверен,
Нелепо вярващ в утрешния ден.

Че котка черна на късмет е
И стълбата разтворена е зов.
И помощ има някяк отредена
В плитък и разкалян нейде ров.

Замислих се че всеки туй го чака
И казах си: „то не е толкова далеч“
И после горко, жалко се разплаках
Оказа се – не ми е даже и до рев.