стои самотно моето листо
на клонче малко от дървото на живота
на дръжка тънка се поклаща то
и остарява бавно с неохота
а цялото е със петна покрито
от дъждове и бури непрестанни
и в зимите живяло на открито
разглежда плахо белезите странни
дали откъснато от нечия ръка
или обрулено, отнесено далече
ще отлети безропотно така
превърнато ще е в забрава вече
ще се съсухри ли от есента
да пожълтее и да се напука
или от ветровете на страстта
не ще остави бледен помен тука
и кротко паднало на черната земя
за миг купчинка пепел ще направи
ще си отиде тихо във съня
а вятър няма нищо да остави