автор: Snejen_bor

Непонятно е ,че те обичам още,след толкова години на съжителство.Стрес, бури и сплетни,затишие, но нали пък се обичахме.
И губехме и пак печелехме, работехме дори в неделите , но някяк сложно е да го обмисляме.... и време мина ....писна ми!Сега седни до мене на дивана, хвани ръката ми, все още двама, да пиеме по глътчица от виното,че бяхме млади, че обичахме,че още тука сме и ни е хубаво,че вглеждаш се в очите ми, жадувам те , прегръщам те приятелю, обичам те!