автор: por4ev

Във миг животът ми се срина,
угаснаха копнежи и мечти.
Надеждата нанякъде замина
и слънцето ми вече не блести.
В полусън редят се бавно дните,
потънали във лепкав мрак.
Самотно-тъжни са нощите,
сънят отново бяга пак.
Без тебе търся начин,
животът как да продължа.
Но смисълът ми нещо бяга.
Без теб да продължа е
жалко съществуване.
И блъска се във мен един въпрос.
Дали да изживея живота празен
или да сме заедно във вечността?