автор: pavlinag

Мирише на напечени от слънце
накъсани със шепите череши.
Червена сладост в пръстите потича
с намачкани листа - браздица нежна.
Смола от скършен клон лепи в косите
зелена диадема с небосводи.
Под босите ми ходила притичват
хапливи мравки, плъпнали нагоре
по грапавите и извити гранки
да се качат на онзи лъч космичен
и да изчезнат в облачната сянка.
Врабците кряскат. Сигурно завиждат,
че аз съм тук, в короната на Бога.