автор: the_loner_wolf

На карти седнах да играя със Смъртта
една неделна вечер в кръчма малка
заложил бях отпървом съвестта
не я прие Смъртта, била е жалка.

В ръце държах и четирте аса.
-Добре! и рекох, нека за душата.
-Че за какво ми е изстрадала душа
на нищо не прилича тя горката.

-Умът вземи ми, за какво ми е на мен
ненужен ми е да го влача през света
на черни мисли вечно съм във плен.
Дори умът не пожела Смъртта.

-Вземи сърцето ми тогава ти сама,
не ми е нужно някакво сърце!
А тя отвърна: Взе ти го една жена
и го държи със нежните ръце.

-Освен живота, друго не остана!
през сълзи почнах да се смея.
Смъртта погледна ме и оживено стана.
Плюх! Но ще почакаш да го изживея!