автор: Angelche

Живях във миг от приказка,
вълшебство някакво, магия
там бях принцеса истинска,
но лицето не успях да скрия.
Бях на чуден бал със маски,
без лица и чувства бяха всички,
долавях ли във погледите ласки…
на бал, но всъщност бях самичка.
Знам, че бях сред много хора
и крие се зад маските тълпата,
и взирах се в лицата без умора
с пантофките кристални на краката.
Не…, не я изгубих ни едната
не съм принцеса, също знам
сред хора бях, а чувствах самотата
и търсеният принц не беше там.
Защо ли вярвах във това…
в измислена от мене приказка.
Нима повярвах в чудеса…
не съм принцеса, но съм истинска.