Край реката, под върбите,
няколко овце пладнуват.
А овчарят дядо Мите
плаче и кавал надува.
"Мили мои пет овчици,
моя радост и имàне,
мили мои пет сестрици,
с вас сега какво ще стане?
Кметът вика днеска: "Бае,
по овцете има чума!
Ножът трябва да играе!..."
Тоз изедник тъй ми дума!...
Как устата му изрече!...
Да го понеса не мога!...
Сигурно съм Пътник вече -
този ще ме вкара в гроба!...
"Ще намажат, казва, ножа!
Ти пък други ще си вземеш!..."
Той да разбере не може -
не е шапка да я снемеш!...
С тез ръце съм ви израждал
и лекувал, щом сте болни,
биберон съм ви пригаждал,
всяка ваша стъпка помня...
С вас река съм прекосявал,
дето брегове залива,
и от глад съм ви спасявал,
в сняг пъртина съм пробивал...
"Ще намажат, казва, ножа!..."
Лесно му е да го каже!...
Толкоз ли сме грешни, Боже,
с чумата да ни накажеш?..."