автор: Angelche

Ти ли си…
към мен вървял през времето,
потърсил ме в залеза на пурпурната грива
обяздил всички сънища и бремето,

което плаче и в болката изстива.
Ти ли си този…
понесъл в пръсти слънчев пясък,
открил ме в следите на самотния шепот
в небето чул, на чайка тъжния крясък
събирал безмълвни сълзите ми в шепи.
Ти ли си…
вдигнал от слънцето мъглите тъмни,
потърсил устните пресъхнали от доверие,
пожелал да е ден, да съм сбъдване
вместо вино, любов да отпиеш от мене.
Ти ли си този…
прогонил в зимата на вятъра писъка,
ръцете измръзнали тихо стоплил с дъха си,
приютил ме на топло в сърцето си скитаща
в самотата ми нежност потърсил.
Ти ли си...
погалил утрото в плахи ресници,
очаквал тихото им събуждане в здрача,
в ласки прекършени от крилете на птици
своята болка пред теб да изплача.
Ти ли си този…
открил ме в безкрая на звездните сънища
от думи с много болка изричани
по пътеки от кал и замръзнали друмища
притихнал до мен да чуеш- Обичам те!