автор: razkrivashtiq

Целувай ме след като други ранихме,
целувай ме бяхме далече оттук,
от нашия стрък който с тебе убихме,
дълго бях с друга и ти беше с друг.

Целувай ме тази нощ и ме прегръщай,
аз съм за теб, ти си само за мен,
с одеало с минзухари ме загръщай,
вчера бе последен изгубен ден.

Само двамата така сме родени,
родени сме с тебе един за друг,
скандалите били са лампи червени,
очите ослепиха на любовта напук.

Само двамата да бъдеме можем,
само двамата, красиво, нали,
да си звъним пак беше неотложно,
освен от раздяла от думи боли.

Боли от раздяла, че глупаво виках,
крясък тъй глупав колко чаши строши,
мойта на твойта ръка ще откликне,
с други мъртви са наште души.

Въжета опънати бяха вините,
като камък те замерят с вина,
спринцовки боцкащи бяха ни дните,
пусна сълза сребърната луна.

Моля те повече не си отивай,
сън закопчаваше ме все без теб,
както преди ти до мене заспивай,
Господи, толкова прекрасно бе.

Моля те повече не ме напускай,
друга излишна е в моя живот,
само двамата кипиме от чувства,
напред вървим с нашта вечна любов.

21.11.18