автор: the_loner_wolf

пред мен е листът бял отново
стои и чака да разкажа
в душата подредено е готово
това, което искам да му кажа

говоря му за всичко свято
прошепвано от мен без думи
и за летящи пориви на ято
копнежи силни по между ни

лежи си листа и приема
като единствен мой приятел
парченца от душата взема
той, най-добрият ням слушател

разказвам му за любовта, която
невидима ме покорява
превръща зимата във лято
и тъмно място не остава

спокойно, кротко листът чака
дори изобщо не въздиша
изслушва ме, но знае в мрака
че ще умре щом го изпиша