автор: pc_indi

Графика с ръждив графит
е есенният сецесион
на малкият ми, тих Едем.
Сред орнаменти от листа
приличам на пресъхнал водопад,
на алпинеум
с отшумели водоскоци,
едва запазил
в каменните си ръце вода
за някой греещ
сърцевиден лист-
като следи от слънце
по прозорците.
По- тънка от децата си
е ябълката,
прегърбена от щедрост
и познание.
Полюшвам се в хамака
увита в одеало,
плода преглъщам -
с вкус на падаща сълза,
в молитва
вдигаща на пръсти
мирозданието.
Не ми е нужно
нищичко да знам.
Да има само мир
и хляб, и обич - стига.
Край мене Бог
извайва
с гръдната ми кост
адам * .
Усмихвам се насън
и осмият ми ден
лицето си повдига.

* На санскрит и хинди- човек, мъж