автор: apostola

Моите думи към небето аз отпращам
дето там ми светят хиляди звезди.
С тях аз земните си поздрави изпращам...
Мойто име между тях да се внедри.

Там и за душата място да ми сторят-
изтерзана тя от земни новини.
и на думите ми те да отговорят
с най- красивите небесни светлини.

Аз от тука с радост земна ще подбирам
на земята най- красивите слова.
Тъй със тях далеч в ефир ще се разбирам
в път постлан с космичносинкава трева.

В шепите си земни рими аз събирам-
с тях към звездните пространства да летя.
И в съня си всяка вечер аз умирам
със презумция натам да отлетя.