Аз твърде много вече помъдрях ...
Преглъщах болка, страсти и различия,
душата ми безмълвна онемя
изгубена в надежди за обичане.
Надявах се, очаквах, претворих
в палитра скучна моите желания
за да съвпадат с твоите мечти,
но ... не открих в тях свое упование.
Пречупих се, изстинах, изгорях
смалена до една сълза изкуствена.
Жадувах споделеност, но умрях
в терзания и трепет непочуствана.
Раздавах се, безкрайно, до откат,
изчерпах всичко за фалшиви истини.
Сега ще търся само скромен бряг
за любовта стояла неразлистена.
08.11.2018г.