автор: osi4kata

ако някъде е съществувала любов
тя не е отишла надалече
след година
две
или след сто
ще я забележиш пак
любов и вечност
са едно
начало на света
краят му измисляме го ние
стигнем ли до него
любовта
мимикрира
сякаш да се скрие
да предпази себе си и нас
да запази светлото начало
притъпените ни сетива
сещат само в черно-бяло
от пресищане
от нелюбов
от амбиции
и лъже-страсти
няма как да видиш бог
с демони си съпричастен
и тогава отведнъж
някак си я забелязваш
в поглед
или в капка дъжд
в мисъл
или в миг отрязан
от недъгавия ден
демонично парфюмиран

мислиш ли
любов
за мен
и затова ли не умирам