автор: RockAround_theC_l_ock

Дълга суша морѝ ни, а все няма дъжд.
Сиви облаци бавно се влачат.
Майки в черно се лутат в изсъхнала ръж –
вече нямат сълзи да заплачат...

Те не чакат различен живот изведнъж;
не очакват и милост от Бога.
Негодуват и търсят защита от мъж,
подиграл се със тяхна тревога.

Хлябът техен горчи от сълзи в суха кал –
друго бъдеще искат, а няма.
Ще живеят с това, дето Бог им е дал –
непосилен живот в дълга драма...

И защо се тревожа за майки с проблем
и държавни мъже – мракобѐси?
Чувам тихите майчини думи у мен:
„Плачат майки... Ти, сине, къде си?”

Бой..Боев, Ноември 2018

Мислите и чувствата ми са с тях – майките!