автор: yavor

Отколе тъма непрогледна ме взима.
Глава да притуря в клетка бяла, самотна.
Стон на дни мъртвешки, отминали.
Глас на бледни гърла недоносени.
Спи, мое дете. Спи.
И бич божи мене наказа
В мъки голи несретен да бродя.
Камъни върше разсилен да хвърлям
Срещу онуй, що се не събаря.
Мрак непоправим избоди очите ми.
Горест жалостива скърши ръцете ми.
Болест миризлива плю в душата ми.
Мощ, твойте светове да свият бяла светлина.
Плач мъчно да постига часовете многоликите.
Ела. Може да ме срещнеш.
Бди. Посегни да ме вземеш.
Поспри. Отвори очи и погледай ме.
Спи. Спи мое шарено конче.
Мислите ми ядни връщат се.
Препускат и бучи главата ми.
Къде си, пожелай ме.
Покажи се и издай ме.
Умри и остави ме.
И зная, и помня, но моля те.