автор: pavlinag

Моя малка крехка приятелко,
колко много тежи самотата!
А животът, легнал на слабите плещи,
привежда душата ти!

Не разменяй ценните си монети за медни!
Използвай думите си, за да прощаваш!
Но когато разголваш душата си,
не очаквай, че всички сме като теб щедри;
някои търсят просто пари или слава.
Или живеят безцелно.

Малка моя нежна приятелко,
не е лесно
да се катериш по урвата,
а емоциите да те дърпат назад и надолу!
Ако обаче отвържеш въжето на вярата,
ще ти бъде трудно да стигнеш
до спасението чрез словото.

Ти си силна жена, скъпа моя приятелко,
и от думите черпиш и силата си.
Върви!
Там, накъдето си се запътила,
болката ти ще се стопи
в най-кристални планински води!

Смела моя приятелко!