„На попрщето жизнено – в средата...” ,
в една България насилвана, ограбвана,
в безкраен „преход” си плета краката
и тримиря с диета за отслабване.
А исках Свобода... И – Демокрация...
Не исках много – свикнал съм на малко.
Мечтаех, оредялата ми нация,
да заживее по-добре... Не стана! Жалко!
Не е светът създаден за мечтатели...
Съвременният свят е прозаичен –
Рай за богати мутри и предатели,
нахално искащи да ги обичат.
В Чистилище ли съм – да поумнея?
Така и не узнах къде е Рая...
Дали ще доживея – да живея?
Мечтая как ще искам да узная!
Бой..Боев, 2018