автор: SELENa

Тя беше наивно-романтично-меланхолична.Което беше достатъчно да й съчувствам. Но аз не го правех.
Живеехме съвсем близо на една и съща улица. Всичко започна с червеното парцалче. Когато бях малка, го бях захвърлила в единия ъгъл на стаята си. Бях решила, че не ми трябва за нищо,моите кукли имаха готови ушити дрехи.Веднъж една жена дойде на гости на майка ми и доведе със себе си Анна,така се казваше тя. Тогава ни изтикаха една пред друга, за да ни запознаят. Тя ме погледна ококорено с големите си очи и протегна ръка към една от червените ми къдрици. Разлюля я и учудено гледаше как пружинира, а после легна върху останалите и се сля с тях. Засмя се и ме погледна възторжено. Тръгнах към моята стая и я чувах как топурка зад гърба ми. Седнахме да играем, започнах да й показвам куклите си и да изброявам имената им. Подадох й една кукла, която беше гола. Тя я пое покорно, зарадвана че я включвам в играта. Докато обличах своите кукли, тя ме бутна по рамото и възторжено ми показа нейната. Беше я облякла в червеното парцалче, а на кръста за пристягане беше сложила ластик с бледорозова роза от косата си. Куклата изглеждаше много красива. Смъкнах грубо роклята й и казах, че това е парцал. Когато майка й дойде няколко минути по-късно да я вземе, ядно решех косата на една кукла, а Анна седеше виновно до мен и ме гледаше с влажни очи.
После се оказахме в един клас. Всички, дори дъските по пода усещаха колко сме различни. Аз вечно ги изтезавах с моите обувки- "чак-чак-чак".Набивах токчетата безмилостно, сякаш да си отмъстя, че съм принудена да стоя в учебната стая. А тя тихо плъзгаше своите платненки по пода, стигаше до чина си и оставаше там до края, често загледана в прозореца. Обичах да си слагам карминено червило, да бухвам червената си коса така,че да пада небрежно около лицето ми, и да мина покрай нея.Усещах как тя, която, както си мислех, ме дразнеше с нейната свитост, леко трепваше и отвръщаше глава. С тънка усмивка сядах и знаех, че още вдишва парфюма ми. Това беше в осми клас.В десети започнах да се срещам с мъже.Много мъже. Обичах да ги водя на пейката пред нейната къща и да се целувам с тях докато лампите вътре угаснат. Представях си как тя, която излизаше само до магазина за мляко, стои вътре и наблюдава. Понякога даже въображението ми виждаше тъмен силует, долепен до пердето. Един ден я видях пред тях с едно съседско момче.Беше хубав, но никога не се бях заглеждала в него, смятах че е от тези,които са пристрастени към футболни мачове и стикери от междузвездни войни. Тя се смееше и търкаше носа на обувката си в асфалта.Стори ми се,че когато минах, ме погледна злорадо с крайчеца на окото си. "Така ли било?",казах си и кокалчетата на ръцете ми побеляха. Следващия път, когато го видях на улицата, се усмихнах лъчезарно. Той се учуди, но в следващия миг погледът му се плъзна по линията на черния ми чорапогащник и се ухили глуповато. По-следващия път сигурно очакваше да го отмина - така бях правила години наред. Аз се спрях със същата лъчезарна усмивка и му казах, че досега не съм знаела, че пубертета може да разхубавява така и че трябва да го загрозя с малко кофеин.Казах му,че иначе рискува всички жени от квартала да хлътнат по него. Той се поколеба, но прие и тръгна с мен. По пътя ми разказваше за училищната пиеса и за сценария, който е написал към нея.Бях крайно отегчена,затова на връщане побързах да впия устните си в неговите, за да млъкне. Целувката ми беше страстна и дълбока и той опиянено зарови ръце в косата ми. Оттук нататък започнах да го водя на любимата си пейка.Той не искаше да седим там и замислено поглеждаше към къщата отсреща. Аз се намръщвах и му обръщах гръб. След малко усещах как влажната му топла ръка дърпа моята .Той ме гледаше умолително и казваше нещо,което ми се струваше много превзето:"Където и да е, с теб навсякъде валят пеперуди!Ела с мен на пейката"."Валят пеперуди ли,"казвах си,"почакай още малко, и ще завалят ритници.".На коледното тържество го взех с класа си и не се откъснах от него.Анна ядеше от чинията си, забила поглед вътре и изглеждаше, че нищо извън нея не я интересува. Тогава я видях. Сълзата ,която капна в чинията. А тя продължаваше да загребва съсредоточено с лъжицата и да я поднася към устата си."Е, вече ти застроих супата. Стига вече.Омръзна ми да се занимавам с теб.",казах си и на следващия ден скъсах с него.Наистина,следващите няколко месеца бяха много досадни с неговото натрапващо се сприсъствие навсякъде,бележки и какво ли не. Е,казвах си, поне ще изкупя това,което направих.
Нямах търпение да завърша, и когато това се случи, доволно се понесох по течението на удоволствията. Дългите ми крака се увиваха около много мъже, но никой не ме впечатли достатъчно. Казвах си, че ще си поживея преди да срещна мъжа на мечтите си. Ако ли не, значи съм родена за бохемски живот. Но ето че той се появи от нищото. Наблюдавах го цяла вечер, а той и не подозираше. Харесваше ми безразличния поглед, с който гледаше жените около себе си. "И той е преживял много като мен",казах си, "Време беше".Не престанах да го наблюдавам."Един мъж оглежда всички жени на мястото, където се намира",казах си,"просто му трябва време.".И ето че погледът му се залепи върху мен.Точно когато ставах, тъй като ме бяха поканили да танцувам. Тъмносинята ми рокля падаше на талази от ханша надолу. Той смачка салфетката между пръстите си и премести стола си така, че да ме наблюдава. След няколко минути до нас учтив глас попита дали може да открадне дамата за малко.
-Приличате на същински ангел с тази рокля!-гласът му беше нисък и плътен
През цялото време докато танцувахме гледах очите му. Златните точици в тях бяха като блуждаещи огньове.
Мина година.Вече бяхме женени. Оказа се,че наистина беше преживял много,но беше останал добър и спокоен мъж.Точно такъв,от какъвто се нуждаех. Разбираше и това,че още не бях готова за деца,но постоянно ми говореше за това колко иска да има.Постепенно започнах да отстъпвам и да се замислям.Казах му,че почти съм готова.И тогава се появи той.Странният образ в огледалото.Напоследък с безпокойство наблюдавах себе си. Изглеждах някак изморена,въпреки че се чувствах добре.Преди изглеждах по-свежа когато се приберях вечер,отколкото сега на сутринта.Опъвах кожата на скулите си между двата си пръста,задържах и отпусках отново.Не,нещо наистина не беше наред.Дойде годишнината от сватбата ни. От няколко месецане излизах вечер, което на фона на предишните години щеше да ми се струва тъмничарски живот,ако не беше той,моята любов.Бях се заклела за нищо на света да не му казвам колко мъже съм имала преди него.Колко вечери съм се връщала с размазан грим и боса,огласяйки блока с кикота си. Мисля че се досещаше за начина ми на живот, защото на моменти ми казваше че съм цинична.Такава ли бях наистина?Отърсих се от натрапливата мисъл и реших тази вечер да е специална. Казах му го по телефона и почти след като затворих ми се прииска отново да му позвъня.Облякох си роклята,която носех първата вечер,когато се срещнахме.Разпръснах свещи около стаята и пуснах някаква меланхолична песен,като тези,които по-рано не понасях.Скоро чух изщракване на ключалката и той влезе.Изглеждаше умислен и носеше шампанско в ръце.Изправих се и видях как лицето му се удължава от изумление.
-Скъпа,приличаш на проститутка.От роклята ли е?
На следващата ни годишнина той се беше изнесъл на хотел.Беше ми казал,че съм чудесна,но си е представял жената на живота си по друг начин. И ето,че седях сама в стаята,дъвчех пуканки и пиех нещо с ментелив оттенък. Изведнъж си помислих,че той е някъде там и е тъжен като мен. " Само с теб валят...пеперуди",прошепнах. Набрах номера на един от общите ни приятели и след много увещания успях да изтръгна къде точно се намира. С нервни стъпки влязох в хотела и попитах за него.Казаха ми,че е в ресторанта в същия хотел.Машинално се запътих натам, търсех да го видя.Ето го.С жена.Това не е ли...!Тя!
Тя се олюля и излезе зашеметена.Той остана в ресторанта, неразбрал нищо, тъй като беше прекалено погълнат от някаква жена. Жената носеше рокля с бледорозови рози.