автор: Alisa

Беше ангел. Аз пак не разбрах.
А и всъщност, как се разбира?
С изранени очи и крила...
Поговорихме...как се умира.

И не искаше земни неща.
Съвсем нищо. И мен не поиска.
Ей така... Обещах...Обеща...
Аз треперех под тънката ризка.

Бе последна, но той не я взе,
а ми даде едно от крилата си.
И изми само мойте нозе.
И ми каза: " Млъкни! Знам, устата си.

Но сега замълчи! Не е Рай..."
Да, на мене и ад ми отива.
Затова го обичам. Докрай.
Затова обещах да съм жива.

А светът си стоеше нащрек.
Не ми пука. Нарочно забравих.
Беше ангел...Сега е човек.
И простете ми - аз го направих.