автор: apostola

РазкрАчи се, Българийо, във времето
и спря да крачиш твърдо ти напред.
Че ти запазваш още древно името,
не дава повод за добър куплет.
Защото нямаш вяра ти във бъдеще
и всеки порив днес ти е убит.
И нямаш изгледи за пътя друг да е,
защото разумът е в пръст зарит.
В душата ти сега расте апатия
и чупиш вече здравия си клон.
Изправена пред хиляди разпятия,
не вярваш ти във никакъв закон.
Гласът ти днес- замлъкнало оръдие,
не чува се във двора разграден.
и нямаш вече здраво правосъдие,
че всеки е с престъпност ограден.
И никой днес във нищичко не вярваме,
че за промени още имаш страст.
Едва ли вече всички ще повярваме
в омаята на розовия храст.
Замлъкват вече в църквите камбаните
и Бог към теб не гледа със очи.
Забила лоши фасове във раните,
слабееш бавно в мъки без лъчи...