автор: magic

Не ме събирай!
Не ме подреждай
от разбъркания пъзел,
разпилян в годините...

От толкова препъване,
от падане и ставане
не ми отива вече
да съм цяла.

Очите ми пресъхнаха
от взиране по стъмване.
В косите ми се сгуши
преспа бяла...

И само залезът кървящ,
умиращ от несбъдване
рисува силует
на птица отлетяла.

’11/2018