автор: jan

Моята лятна луна е реката парлива
Тичащ жребец в нивата бледо-игрива
Моето лято е грозд на лоза подивява
Тъмно-зелен като на август воала.

Чайка небесна
Кацна на моя комин от олово
И дъх на луна влезе в стаята
Вчера, а днеска е вторник!

Все сред вода бавно и тъмен заспивам
Речния валс с морски понякога сливам
И светят нощем фенерите морски
с цвета ми на огън!

Такъв съм за мене говорят луните
Че шепна край Босфора на техния меден език
Стихове, песни все за луните чудесни- онези
които сам съм открил.

Една полудива луна
вадя от джобчето тъмно
шаря я със седем очи, със седем звезди за късмет
а все ми се струва, че има и грива-
светило в хоризонта от мед!

Рожденните дни, тъмните мои реки
Иконата в златно още е сладка
но моята млада луна
Все горчи!

Дали ще я милвам и утре
луната ако закръжи
когато светулката лисне
в лицето ми свойте сълзи?