автор: zika

Съседи някога ни бяха баба Дукя и дедо Ито.
Като млада баба Дукя, хем не била хубавица, хем от мъничка имала задух.
Та, тя започваше всяка дума, всяко изречение с „хиии..“ „Хиии“ не е дума, а свистене – от астмата.
„Хиии, да ти опустее главата!“
Но, и с тези кусури си била лична мома.
Кога били мома и ерген, Ито, едвам, с бонбони я склонил да се оженят. Защото сладкото ѝ било слабост.
Направо да не повярваш, но и след като му станала жена, Ито продължил да ѝ купува бонбони - лукчета, за да поддържа „домашния огън“
По това време в селото имало протестантска Мисия. А мистър Пит бил проповедник в нея.
Дукя се цанила за слугиня на мистър Пит. Чистела му, носела сутрин мляко…такива неща. Мистър Пит, доволен от Дукя, също я черпел с бонбони.
Един ден Ито, като се връщал с магарето от гората, с дърва, напипал в джоба си две лукчета. Така и така пътят му минавал край мисията, решил да се отбие, да види що прави Дукя и да ѝ даде бонбоните. Спрял магарето, отбил се, сложил длани пред очите, за да си засълта от слънцето и заничал през прозореца.
И що да види! – Дукя у кревата с мистър Пит връз нея.
Ито ококорил очи и си бръкнал в потурите.
Но и Дукя го видяла. Пустосала го с ръка изпод мистър Пит и му рекла:
- Хиии, Ито! Ка ли те не е срам да гледаш това. Хиии, сега господара, довечера – тебе. Връви си!
И Ито, с ръка в потурите, послушно си тръгнал.
Като и през ум не му минало да се сърди, или да се раздели с Дукя. За него по-важно нещо са били воловете, житото, да направи дръжка на секирата…, а не това, на Дукя между краката.
С такава философска нагласа, дедо Ито умре на деветдесет, а баба Дукя, винаги с бонбон в устата – вечна, изкара до над сто.
Та, такива ми ти работи!