автор: lennichkata

И Господ си събу небесните чорапи и хукна бос по асфалта на долната земя. Отдавна той тук не бе слизал, отдавна не бе стъпвал по тия места наполовина забравени. Ревна ангелският хор, че без Отца си остава да пази райските градини от безочливите набези на рогатите.
Но Господ бе глух за техния плач. Дойде му до гуша да слуша и песните им, дето все за него се пееше в тях и от бялото на крилете им му бе втръснало, и от арфите, и от цигулките им. Затръшна Господ райските двери и скочи бос на оная земя, дето много отдавна бе творил и кроил. "Отдавна ще да е било", мислеше си той. "Тогава по-зелено беше и по-мека бе пръстта." Издрънча сърдито трамваят и Господ падна на колене. Едноока циганка протегна ръка за милостиня. Но той хляб нямаше. Изправи се Господ, огледа се и потърси да види зеленото. Но зелено нямаше. Ватманът скочи от трамвая и хвана Господ за ризата. Изсвистя плесница. И вълците загубиха глас. Господ се строполи на тротоара. Мършав човек пушеше прогизнал от слюнчене фас и трошеше филия горчив син хляб на дръгливо полумъртво куче. Господ отвори очи. Кучето не изяде хляба. Подуши Господ и облиза смирено ръцете му. Скочи уверено и се хвърли на релсите. Трамваят не спря. Децата писнаха, жените припаднаха, мъжете се обесиха на коланите си. Ангелският хор счупи арфите и захвърли цигулките. На долната земя заваляха камъни. Господ отвори ръцете си и камъните избухнаха в плач. Ангелите паднаха долу разплакани, с потъмнели от болка крила. Господ свали ризата си и уви с нея мъртвото куче. Децата спряха да плачат, жените се свестиха и от гърдите им потече мляко. Мъжете отпуснаха коланите и дъхът им пробуди огъня. Вълците излязоха от гората и избавиха агнетата от секирата на месарите. Ангелите запяха с планинския вятър и мека трева поникна по керемидите. Гол до кръста, Господ прегърна мъртвото куче и розите счупиха бодлите на кестена. Планината прекрачи града и въздъхна със залеза. Ангел разпиля шепа малини и Господ нахрани хората. Повика циганката и тръгна по релсите. След него тръгнаха хората. Ангелите запяха с човешки глас, а Господ, Господ вървеше с хората, а кучето лаеше и размахваше опашка.