автор: mitkoeapostolov

Във високо технологичния свят, в който живеем, човекът все повече се превръща в машина, която яде, спи и обича по план. Като реакция срещу това насилие, някои хора се бунтуват и „следват сърцето си”, въпреки съветите на разума. Стотици блогове и публикации ни убеждават, че пътят на сърцето е верният път.
Самият аз тръгнах по него преди пет години. Напуснах света на материалните облаги и духовни окови и последвах и най-малката приумица на сърцето си. Това ме промени в три основни насоки- работа, хоби и личен живот.
Смених сигурната и добре платена работа във финансова институция с една година почивка, която ми се отрази прекрасно. След това се втурнах да спасявам закъсалите ученици в малките градове, където се натъкнах на грандиозен провал спрямо първоначалните си очаквания. Не само промених много малко, ако изобщо нещо, ами самият аз едва издържах психически и физически. Излязох от този опит много по-циничен и предубеден. От тогава, преподавам на свободна практика, което пък се оказа неочакван оазис в професионалните ми лутания и със сигурност се виждам в тази професия в дългосрочен план.
Опитах да превърна хобито си - писане – в професия. Очаквах, че човек с моя интелектуален потенциал ще напише бест селър за нула време. Ще излъжа ако кажа, че не съм си представял как ми връчват Нобела на 33. В тази област също преживях тежка среща с реалността – първият ми роман излезе скучен и клиширан, повечето ми опити да пиша си остават с любителски характер и качество. Странно защо, но този провал всъщност ме успокои, защото спрях да насилвам темите и думите, за да привлека чуждото внимание и признание, а се фокусирах върху собствените си емоции и идеи. Напоследък, се чувствам по-спокоен и просто се наслаждавам на писането.
Не смятам, че ще изненадам някого, ако споделя, че преживях разочарование и в любовта. Случи ми се да се влюбя за секунди- импулс, който следвах дълго време, за да осъзная, че другият човек не изпитва същите чувства към мен. Отново за моя изненада, това ме успокои вместо да ме счупи – може би, защото разби илюзията ми за перфектната любов, с която винаги съм натоварвал живота си.
Сега е време за равносметка. Спечелих ли от това, че последвах сърцето си, или изгубих? Зависи как мерим. Ако броим ползите спрямо това, какво съм очаквал в началото, то сигурно съм загубил. Ако съдим по наученото и новите перспективи, които неочаквано се откриха пред мен, то може би съм спечелил.
Не смятам, че следването на сърцето е панацея за всички предизвикателства на съвременния живот, но пък и тоталното му игнориране е не по-малко опасно. Благодарен съм за пътя, който извървях и въпреки че не станах този, когото си представях, съм в мир с този, който съм.