автор: Antioh

Небето над Родопа се е изтегнало Край Пловдив, току до брега на Хеброса...
Опъва платна и отлита плавно, като стар кораб със стар капитан......
В лятната жега, точно когато е толкова горещо,
Че времето спира, а Земята не се върти.........
Някъде в сенките играят деца и се смеят силно.....
Завъртаме хурката в търсене на посока, преждата се преде
В титанични трели от песни на птички.......
Здрач иде и лек полъх слиза от планината
Спира край крайните квартали, пуши замислено
Гледа дълго изтъняващата линия червено на запад.....
Залеза е шегобиец и се е усмихнал глухо.......
Хората играят злободневните си забързани игри на големи хора
Всеки свит в болката на своето АЗ, търсещ някакъв изход от кошера

Чувам, много ясно песента на бащата от съседния двор..........
Бащата, който приспива малката си едномесечна дъщеря.......
Той пее хубаво и нежно, гали я и я нарича.......
И от люлеенето на люлката на малката принцеса
Омесена с песента на бащата
Се раждаше магия, пухкава мека магия..........
Която сякаш сам Бог постилаше вечер по света...........