автор: apostola

Не е морето до колЕне
и нито пътят ми е гладък.
Не грее слънцето по мене
и ни животът ми е сладък.

Мъглите вечер ме загърлят
и правят нощите ми черни.
Отвсякъде ме все отхвърлят...
Приятелите ми- неверни.

Ограждат ме със изневери,
в душата сеят ми бодили.
Пред мен затварят всички двери
и губя вече мъжки сили.

Така животът ми протича
във времето необичайно.
И че душата ми се спича,
това съвсем не е случайно.