автор: Angelche

Сега съм есен, тъжна и унила
не със слънце, а с сребро в косите
плодовете щедро съм дарила
забързано изнизват ми се дните.
А бях мечта, бях пролет,
бях волна птича песен за душата
разперила криле за полет,
впила здрави корени в земята.
Бях лято, слънчево и топло
с усмивка на море, гора и нива,
бях истинска любов, която
във теб като река се влива.
През всичките сезони с тебе минах
през дъжд и слънце, бури и дъга
сега очаквам да съм зима,
щом до мен си ти, най- топла ще е тя.