Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Ventura
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13943

Онлайн са:
Анонимни: 432
ХуЛитери: 7
Всичко: 439

Онлайн сега:
:: lirik1
:: pc_indi
:: malovo3
:: KBoianov
:: rajsun
:: felisia
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРеквием
раздел: Есета, пътеписи
автор: anaangelova

Празна стая. Отпусната душа.
Покоят задушава.
Очертанията на косите ми са вече с косъмчета бели. Огледалото е за красота. Не гледам в него. Аз съм другата, чуждата. Любовта се изгуби някъде там, в безкрая на желанията.
Сълзите напират, очите-мълчат.
Искам да крещя.
Чуйте ме, хора!
Изгубена по пътя оставих стъпките си в калта. А сърцето-боли. Тъгата е като песен, съпровожда ме, времето напира, проси обич.
Устните са напукани, алено червени.
Гърдите-молят за нежност.
Ала вятърът като пореден съдник, разпръсква надеждите.
Покоят е вечен.
Сред любими хора...Чувствата останаха в чашата с горчивото кафе.
Дишането се смесва с жаждата за споделеност.
И любов съм - и вечната, и непокорната, и сънуваната, и желаната в едно.
Жена вълшебница чрез мечтите. Реална чрез секундите.
Вече не крещя.
Мълчанието ме утеши.


Публикувано от Administrator на 21.10.2018 @ 20:27:56 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   anaangelova

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.10.2021 год. / 10:52:58 часа

добави твой текст
"Реквием" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.