автор: Marta

Ето че си тръгнаха и последните лястовици - до скоро се мяркаха лястовичите мохикани... Летяха, премятаха се, пищяха над градската градина...Отидат ли си лястовиците - пристигат гарваните.
Има такова правило...Лястовиците отнасят последната буква на лятото. Освобождават мястото. Да заповяда есента...
Обичам есента толкова честно и неспасяемо, ниско до топка в стомаха. Обичам обречено есента. Обичам чистото `и ясно и спокойно лице - дори през воала от мъгла. Обичам тежките кестени на погледа и. Тя щедро дарява погледа си, безгрижно го губи ...Валят и трополят кестените по тротоарите, а аз ги събирам. Прибирам кестен след кестен в чантата и джобовете. До края на октомври преливам от есенни погледи - обли, топли, и гладки - като милувки. Пълни с лято. С копнеж по лятото...
Обичам мекото слънце на есента, шарения и вятър, брътвежите на листопада - всички шепотни думи с които облива слуха ми - червени, кафеви и златни, тънички, с жилки, през които прозира лятото.

Аз дори не разбрах, аз дори не усетих кога са си тръгнали птиците.
Умореното слънце спуска сенки от гъсти ресници...
Изведнъж опустя от писукания и удари източния прозорец,
изведнъж е дошла и на естествен език с листата си ми говори.