автор: apostola

Тъмнеят моите очи.
Белее младата коса.
И сладкото ми май горчи.
Не са сълзите ми роса.

И болки имам тук и там...
Тежи ми слънчевия пек.
И имам вече малко срам
макар, че съм корназ човек.

Но чакам следващ календар
и все се радвам, че съм жив.
С цената съм на стар пендар
и съпричастен, миложлив...

И крача още- крак след крак,
и грешен даже, и без грях,
пред вас- приятели и враг,
признавам честно- остарях!