автор: osi4kata

измислена притча, базирана (предполагам) на чужди измислици

Сближиха се по пътя за Содом..
Тогава тя бе млада, непорочна,
зарязала гоморския си дом,
не ѝ се учеше задочно,
докато нейните родители в екстаз
се конкурираха с разгонените котки
и сменяха партньорите през час.
Бе млада, непорочна и грамотна.

Реши да се изучи във Содом -
бе близо, но достатъчно далече
от минало с привкус на метадон
и облик на изтъркано билетче,
което не печели нито цент...
Напусна тя семейната бърлога
и срещна във метрото млад студент,
студентът от Ханаан бе родом,

седеше две седалки настрани,
а между тях се ширеше съдбата,
въртеше в пръсти грош пробит,
по нищо не личеше, че е златен.

Понеже, знаете, съдбата няма лик,
ханаанецът и спътницата му не я видяха,
но двамата в един и същи миг
посегнаха съм гроша.
–Ей, приятел,
не го докосвай този грош!
Изпадна от ръката ми, докато сядах! -
със тон, париращ всякакви въпроси,
му каза тя и златната монета грабна.
Младежът от Ханаан не се вбеси,
развесели се много даже:
– Тъй убедителна в лъжата си,
че вече грошът хич не ми е важен,
но позволи да седна там,
където преди миг лежеше грошът,
че пътят по-приятен е за двама,
Содом не е посока за самотници.

Съдбата се засмя и настани
във скута на момичето отсреща,
(което след година-две роди
надеждата на оскотялото човечество)
а нашият приятел от Ханаан
поседна до гоморското момиче,
по пътя ѝ разказва как е там,
в Содом,
а тя не каза нищо,
мълча и стиска своя грош
във изпотената си шепа.
Разкри той името си - Лот,
а тя излъга:
- Аз съм Сета.
Не искаше да сподели,
че никой име не ѝ даде,
жената, дето я роди,
не знаеше, че то ѝ се полага.
А Яхве, онзи стар козел,
не бе планувал тя да се разчуе
по име,
току-виж пък някой взел
да нарече така дете любимо
и да дамгоса с белег на срама
невинно същество, в любов родено.
Излъга тя и грошът издрънча,
търкулна се по пода на метрото,
когато тя, протегнала ръка,
се запозна със Лот и със живота,
който я чакаше напред, в Содом.
Съдбата слезе подир тях и ги настигна,
а Лот прошепна номера на телефона си
и тази вечер младата жена не мигна,
заради нежния копнеж,
превзел душата и ума ѝ.
Спасение, любов, младеж,
най-сладкото от всичките безсъния...

Ожениха се. Беше май, Содом простираше чаршафи,
изпрал нечисти малки тайни на проститутки и еснафи,
нов шанс, вълнуващо начало за всеки, който го поиска.
В едно кристално огледало, Сета чете най-чисти мисли,
а Лот я чака вън с цветя, висят гирлянди, свирят гайди,
подхвърля зарове съдбата, а ангел си налива сайдер
и шепне съскащо на Лот: –Дебне опастност, напуснете
Содом, содомският живот е вирус, другаде идете!

Ханаанецът бе тъй щастлив, остана глух за тези притчи,
живяха дълго в нежен стих, родиха им се дъщерите.
И Лот, и Сета бяха с ценз, осмислен беше им урокът,
не бяха включени в процента на тънещите във порока,
но ето - в онзи страшен ден, пристигна ангелът отново,
небето - ясносин сатен, градът гъмжи, шуми до бога,
разливат се реки от мъст, клеветници следят орлово,
напарфюмираната лъст яде и пие наготово...
-Денят настъпи, драги Лот! Не чакай! Грабвайте децата,
изпрати ме самият бог, да - Яхве тук при теб ме прати,
защото ти си светъл мъж, с прекрасно истинско семейство,
не сте заслужили гнева, който отгоре иде днеска.
Идете нейде надалеч, че иде огън, иде жупел,
иде безмилостната сеч и всичко тука ще се срути!

Лот този път чу всичко, да. И не остана безразличен,
семейния съвет събра, представи им набързо всичко
и точно преди тънък здрач да се разпъне над асмата,
Сета болезнено изплака, след това поведоха децата.
– Не се обръщайте назад, щом огън пламне във небето,
Яхве ще срине този град. От яростта му се пазете.
Ще си намерим светъл дом и в него светло ще живеем,
не, не плачете за Содом, той е гноясал във бордеи.

Тогава заваля порой от тежки огнени гюллета,
разнесе се протяжен вой на хора и проказни псета,
горяха в пламъци Адма, Гомор, Содом, дори реката,
Прегърнал своите деца Лот лудо бягаше нататък,
а Сета спря и като в транс ръцете си събра в молитва,
Превърна се във сол за рани и после към дома си литна.