не можеш ли без мен
море
недей да бързаш
да разкопчееш ризата си
защото
в несвяст си разпиляло
седефените копчета
на своите медузи
а аз не искам
даже не понасям
разхищения
виж колко са изящни
те биха били украшение
за всяка водна дреха
забрави ли
как летните ти пръсти
любовно ги събираха
по ръбовете на брега
за да прикрепят с тях
дантелите
към пясъчните ти обуща
не бързай
аз ще те прегърна
разгърдено разрошено
и дърпащо се
ще те прилаская
и ще те гъделичкам
когато
прекаляваш с хремите си
издишащо мъгла
нали затуй съм
есен