автор: zvon

Краят на лятото. В каците се джибросват щедрите летни плодове, а във вестниците ферментират горещи новини. Разни цицорести дамички с красиви като на холна маса крака дискретно позират до новите си агенцийки и комисийки: я по вписване на отписани, я по огащване на безгащници. "Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб", парче салам народен, пък да легне и се позабавлява с тези уйдурми. Накадиш се с Бакхусова сладост, затвориш очи и до ушите ти достигат какви ли не щуротии.

Обвинителния акт срещу Иванчева, Петрова и Дюлгеров. Дали фактите в него са юридически издържани, Божа работа! Но пък не може да се отрече, че той изобилства с продуктово позициониране. В началото е пицария в "Борово", където се срещат тримата обвиняеми. Разбираме, че там те постигат съгласие да поискат подкуп от Ваклин от 250 000 евро. Това индуцира у читателя усещането, че атмосферата в пицарията стимулира договарянето и на най-деликатни въпроси.

Подобно благотворно излъчване има и кафене "Мементо". Този път е посочен и точен адрес - "Раковски" 106. Подушваме, че това местенце е уютно и предразполага към спокойно предаване на 70 хиляди евро. А в тоалетната му, благодарение навярно на инсталираната там банкнотоброячна машина, може с лекота да отброиш нужната сума.

Следва трето място за хранене, отново с точно позициониране - "Марая" на ъгъла при градинката на "Кристал". Топонимичните елементи – "Марая", "Кристал", близост до театри и министерства – подсилват усещането, че то навярно е обиталище на изискани персони. Тримата от акта са там по приятен повод. Навярно ще похапнат нещо лекичко. Може би грилован гъши дроб с ананас и сос трюфел, който, примесен с гъделичкащото усещане за близостта на дебели европачки, те кара да мъркаш от удоволствие.

Обвинителният акт финално насочва читателя към кафе "Илли". Разказът за станалото в колата на кметицата е еротично издържан - две нежни женски ръце поопипват три пачки банкноти. После похотливо ги мушват в бял кашон с лого на кафе "Илли".

Продуктовото позициониране стана мантра на новото време. За порочното му разрастване е разказът за еднократна употреба на инспектор Мошика от отдел „Убийства“ на столичната полиция.

"Когато телефонът иззвъня, още се излежавах в леглото. Дежурната група се бе натъкнала на убийство и диреше помощта ми. Скоро бях на местопроизшествието. Октомврийската утрин бе прохладна и влажна. Градът се събуждаше, минувачите като хлебарки напускаха обиталищата си. Репортерите вече бяха пристигнали. Настървено снимаха. Оградителната лента ги задържаше. На нея освен познатия надпис „Полицейска линия – не пресичай!“ имаше и друг, уведомяващ за адреса на най-близкия офис за бързи кредити.

Трупът кротко бе полегнал по корем до малко кафене. Изглеждаше съвършено безгрижен. Шефът на групата ми докладва:

- Пет изстрела в гърба от близко разстояние, събрани в група. Следи от стрелеца - никакви. Само един около 40-годишен безжизнен труп без документи и пет гилзи.

Убитият бе облечен спортно-елегантно. На гърба на якето му имаше рекламен текст. Макар и понадупчен от изстрелите, той се четеше без затруднение: „Грабни с отстъпка карта за всички линии за пътуване във времето!“. На подметките на почти новите му обувките – готически надпис Testoni Norvegese.

- Минимум 1500 долара – отбелязах наум.

Съдебният лекар д-р Егаров бе приключил работата си. С него свирехме в любителски цигулков квартет. Здрависахме се.

- Десперадо! И петте проектила са в областта на Aorta thoracica. Професионална работа! Достатъчно мъртъв е от около час. Подробности – след аутопсията.

Трупа го покриха с чаршаф, на който имаше реклама за конни залагания. Бе открит от случаен минувач. В момента го разпитваха. Впечатли ме якето му - цялото нашарено с картинки – лотарийни билетчета от различни игри.

Криминалистите приключваха огледа. Запалих цигара, а мислите ми не знаеха накъде да поемат. Погледът ми зашари. Впечатлиха ме детективските куфарчета - обсипани с ярки фирмени надписи. Сигналните флагчета, маркиращи намерените гилзи, пък бяха покрити с реклама на напитки. Почувствах се като молив в острилка и реших да се прибирам. Към девет по телевизиите започнаха първите репортажи. Кадрите създаваха усещането, че гледаш рекламен клип, а не репортаж за убийство. След малко ми позвъни д-р Егаров.

- Мошика, подведени ни сме! Трупът е силиконов! Ювелирна имитация от мюнхенското ателие Wunderrentenempfänger.

Мисълта ми пъргаво реагира:

- Докторе, ще отвърнем на провокацията! До 3 часа ще разполагаш с истински труп. Предполагам, че ще е на копирайтър!"