автор: Ray

Приземих се благополучно
на полуосиротялата площадка на детството.
Препъвам се в коренища на новото време
и в обезлюдената тишина на мястото,
което уж познавам.
Сърцето ми подскача страхливо
в очакване на лонголиерите.
Надявам се да успея да те открия
преди да опустошат окончателно
началната точка,
белязала порастването на душата ми.