автор: leslieshay

Елизабет изскочи в задния двор и се насочи право към Финиан. Той беше с гръб към нея, но русият мъж я забеляза и така му подсказа, че нещо се приближава зад гърба му. Ако се съдеше по изражението му, когато се обърна и я видя, май щеше да се зарадва повече, ако бяха цяло ято мори. Лизи му се усмихна чаровно.
– Хей, Фин.
Изражението на Финиан беше объркано за момент, вероятно защото не го бе наричала по този начин, откакто се познаваха, и тъкмо когато изглеждаше, че най-после щеше да каже нещо, русокосият го изпревари.
– Господин Калахан, ето я най-после и вашата чаровна придружителка – каза той със сияйна усмивка.
– Какво правиш тук? – попита я страшникът с не особено сияйна гримаса.
Лизи предпочете да го игнорира и вместо това да поздрави другия мъж.
– Здравейте – каза и протегна ръка към него. – Елизабет Шей.
– Лейди Шей – мъжът пое ръката й, приведе се и я докосна леко с устни. Това беше поостарял маниер, привичен за по-възрастните господа от висшите кръгове на Рива и напълно обратното на онова, което тя очакваше да направи един страшник със сянка. – Чарлс Флетчър на вашите услуги – той се изправи и се обърна към Финиан. – Господин Калахан, не ми казахте, че сестра Ви е прекрасно цвете от Островите, които са и мой дом. Виждам че баща ви, Лордът, е палувал по време на дипломатическите си мисии – каза той с хитра усмивка.
Лейди? Сестра? „Лордът“? И най-важното – коментарът за цветето заради уникалния й аромат ли беше? Елизабет хвърли един скришен поглед към Финиан, който я гледаше втренчено, все едно се опитваше да й предаде телепатично някакво съобщение. Нямаше как да е напълно сигурна, но може и да беше доста запечен.Случващото се тук определено намирисваше. Май беше сбъркала с предположението си, че този е от Акантусите като Калахан. Естествено, тя можеше да възрази, че не е никаква сестра на Финиан и изобщо не знае за какво приказва Флетчър. Русият мъж обаче очевидно беше чувал за приключенията й на Островите и тя нямаше представа точно колко знаеше.
– О, ние съвсем скоро се открихме. Все още се опознаваме. Нали, батко? – каза най-накрая Лизи и погледна с обожание страшника.
Финиан беше отстъпил крачка назад, така че да не бъде между двамата, и главата му се стрелкаше тук към Флетчър, ту към нея, лицето му леко пребледняло.
– О, да, разбира се! – отговори Флетчър – Все пак младият Калахан до скоро беше прикован във Фриния от задълженията си към страшниците, а вие сте прекалено млада да сте пътувала сама извън Рива. И все пак, каква благородна пакостница е съдбата да ви събере заедно – брат и сестра, които до скоро не са се познавали, в този далечен край на света!
– Наистина, какъв невероятен късмет! – съгласи се ентусиазирано Лизи, преди да попита съвсем нехайно и любезно: – А Вие откъде познавате брат ми, господин Флетчър? И Вие ли сте страшник?
– Аз, страшник? – русият мъж се засмя – Толкова ли злокобен и мистериозен ви се струвам, лейди Шей? Не, не! Аз съм просто търговец, отседнал по работа в този хубав хан. С брат ви се познавам от тази сутрин. Можете ли да си представите, че известния Финиан Калахан се опита да се представи като обикновен пътешественик на име Бренан? Толкова скромен младеж не съм виждал скоро!
Младеж? Лизи погледна от Флетчър към Финиан и търговецът не изглеждаше достатъчно възрастен, за да нарече Калахан “младеж”. Всъщност двамата изглеждаха на една възраст, все едно са приятели, които току-що са излезли от кръчмата и говореха за… коне? За какво всъщност си говореха мъжете на тази възраст? И с какво толкова беше известен Фин? Последното наистина й се искаше да разбере, но нямаше как да попита. Очакваше се сестрите да знаят такива неща за братята си.
– Търговец? – повтори Лизи все така любезно. – Какво търгувате?
Усмивката на Флетчър угасна за момент.
– Последното нещо, което купих и след това продадох, бяха цветя от Фриния преди две години – каза той леко ядосано – От тогава се опитвам да убедя принца да ми позволи да купувам сол и да я изнасям от кралството. Виждате ли, лейди Шей, откакто Хайрани затвори врати за търговията, цената на солта на континента скочи над шестнадесет пъти, докато в Лунаратът, и особено тук по брега на морето, тя струва по-малко от конопените чували, в които я пренасят. Две години! Не мога да повярвам, че цели две години се опитвам да убедя тези… хора да ми продадат сол. Но когато успея, ще си струва! За съжаление парите от фургона с цветя, който домъкнах до тук, свършиха отдавна, а непрестанните засади на селяните от наказаните от водните магове провинции правят търгуването извън порталите без солидна – и доста скъпоплатена, бих добавил – защита практически невъзможно. Затова сега търгувам по-… неофициално. Което ме връща към въпросът, който обсъждахме с брат ви, преди да ни зарадвате с присъствието си – Лизи се зачуди дали не е сляп, защото Финиан изобщо не изглеждаше радостен. – Милейди, и вие ли ще желаете лични документи?
Елизабет нямаше време дори да се опита да абсорбира всичко, което мъжът й каза, но нямаше нужда дори да се замисля върху въпроса му:
– Да.
– Не – отсече в същия момент Калахан.
Русият мъж се обърна към Калахан, след това отново към Лизи и отново към Калахан:
– Господин Калахан, разбирам желанието ви да защитите прекрасната си сестра от непристойна за нея слугинска работа, но във вашата ситуация…
Финиан отвори уста да го прекъсне, но Лизи прекъсна него с едно тактическо ръгване с лакът в ребрата му.
– Не обръщайте внимание на брат ми, господин Флетчър. Той просто е много загрижен за мен и иска да ми спести всички трудности – при това тя се усмихна на Финиан, който се опитваше да я изпари с поглед. – Толкова е жертвоготовен, милият, че отказва да разбере колко по-лесно ще е да ги поделим.
Флетчър се хилеше отсреща им и изглеждаше, че тъкмо ще каже нещо, когато Финиан най-после успя да събере ума си на време:
– Господин Флетчър, страхувам се, че с вашите тарифи на този етап няма да е възможно да съберем необходимите финансови средства.
– Ще измислим нещо – заяви момичето с чаровна, оптимистична усмивка.
На това Флетчър се засмя с глас.
– Внимавайте, лейди Шей, такива предложения трудно се отказват – каза той с хитра усмивка. Когато видя опита й да прикрие изкривеното си в гримаса на отврат лице, той побърза да допълни: – Неопределена услуга от благороднчка с вашето потекло в бъдещето ще поблазни всеки почтен търговец като мен.
За какъв се представяше Финиан, нечистите да го вземат?
– А някаква представа къде да намерим този „почтен“ търговец? – попита го Лизи, като не й убягна иронията, че и те никак не бяха почтени в момента.
Флетчър театрално отстъпи назад с ръка върху гърдите си. Носеше изражение на престорена изненада и наскърбеност, но в очите му все още се четеше усмивката, която беше избягала от устните му.
– Наранявате ме, лейди Шей! С какво съм заслужил такова отношение!
Думите му звучаха сериозно и дори за момент Лизи се зачуди дали не е прочела неправилно изражението му, когато миг по-късно маската се счупи на хиляда парчета сред кикота му.
– Честно казано – нямам никаква представа къде се крият тези “почтени” търговци – продължи Флетчър след внезапния си смях. – Вероятно са умрели от глад в някоя канавка.
– Уверявам ви, че услуга от сестра ми няма да Ви спаси от подобна съдба – каза Финиан тогава и хвана Елизабет за ръката в привидно братски жест. В действителност обаче я стискаше, и то здраво, в недвусмислено предупреждение да си затваря устата, което тя пренебрегна.
– Зависи каква е услугата – натиска върху пръстите й стана болезнен, но щеше да е необходимо нещо много по-сериозно от това, за да я накара да замълчи, когато ставаше въпрос за независимостта, която подобни документи щяха да й дадат. – Имате ли нещо конкретно предвид, господин Флетчър?
Той се усмихна и игнорирайки Финиан, се стрелна към нея, хвана я за ръката и без тя да разбере и дори без Финиан да успее да реагира, я беше отнесъл няколко крачки надалече от него.
– Нищо конкретно, мис Шей – маниерът на търговеца се беше променил, говореше тихо, бързо и гладко, нямаше ги кратките паузи преди всяка любезност, почти незабележими преди да изчезнат. – Мога само да ви обещая, че няма да е нещо, което ще нарани вас, тези, които са близки за вас, или вашите вярвания или идеали в момента, в който поискам услугата. Няма да е нещо лесно, но ще бъде нещо, за което бихте се съгласили, дори да не ми дължите дадената услуга.
За миг мъжът спр,я за да си поеме дъх, завъртя я в кратък пирует все едно двамата са приключили кратък танц и я пусна в ръцете на Финиан, който я хвана изненадан. След това пред нея отново стоеше мъжът от преди няма и десет секунди.
– Лейди Шей, заради вашата прямост може би просто ще ви направя отстъпка – два комплекта документи на цената на един.
– Добре – съгласи се тя веднага
Елизабет не знаеше дали мъжът пред нея е луд, пиян или и двете, но бе напълно сигурна в три неща – Чарлс Флетчър не беше никакъв търговец, беше я спасил ръката й от това да бъде смазана и тя току-що бе сключила сделка с дявола.
– Елизабет, не бъди наивна – скара й се Финиан и посочи към русия. – Той издава фалшиви документи! Би те продал, без да му мигне окото!
– Господин Калахан, предвид обстоятелствата ви мисля, че тарифите ми са много щедри и не включват уши, ръце, крака, камо ли пък цяло тяло. Както казах, аз съм търговец, който просто се опитва да свърже двата края, не робовладелец – Флетчър се озъби – А и не мисля, че лейди Шей би толерирала да бъде нечия собственост.
Лизи знаеше, че Финиан е прав – не познаваха този Чарлс Флетчър, ако това изобщо бе истинското му име, така че най-разумното нещо щеше да бъде да се отнасят към него с недоверие и да побързат да приключат сделката, преди да му е обещала още нещо. И въпреки че имаше голям шанс да се опитва да я манипулира или – ако имаше достатъчно набито око да види под всичката мръсотия, която я покриваше – дори да прави някакъв опит да я ухажва, защото Финиан ги е представил като благородници и се надява на някаква бъдеща облага, тя започваше да го харесва все повече и повече.
– Никак – съгласи се с него с усмивка и му подаде ръка. – Имаме сделка.
– Сделка – съгласи се Чарлс и разтърси ръката и по изключително неблагороднически начин. – Лейди Шей, радвам се…
Флетчър се разсея, погледът му вдигнат към нещо зад нея и Финиан.