автор: hristam

Куп листа, като думи, забравени много отдавна,
а по тях избеляват последните шарки от лято.
Замирисва на дим от лулата на есенен старец,
уловила във мрежа, на пладнето топлото злато.

Бавно време. И пътят от него нататък е бавен -
изтънява до щрих сред пожара от багри. И спира.
А пък селото, свито под немия ръб на камбаната,
е забравило и да живее, и да умира.