автор: traveling_musician

И пак минзухар си отива,
почти както бе с младостта...
В градината бавно изстиват
горещите наши пристрастия.

Едно цвете маха за сбогом,
почернено в есенни лишеи,
а друго, - все още отворено,
ухае на стари годишнини.

Но последното, - то не е тъжно,
защото съдбата е бързей.
Пък ние, на пейката дървена,
разтриваме тесните пръстени.

И вкъщи се връщаме весели,
за да си притоплим вечерята.