автор: xubavka

Понякога събуждам пролетта ти,
защото може и да съм кокиче,
и бяло се оглеждам във скръбта ти –
в дванайсет се превръщам във момиче…
Понякога сънувам изгревите,
защото ми е тъмно, че те няма,
и пролетна и нежна из тревите –
в дванайсет се превръщам във голяма…
Понякога затварям си очите,
защото може и да те целуна,
и взела в миг на слънцето лъчите,
в дванайсет се превръщам в нежна струна…
Понякога съм песен на щурците –
по-късна, по-вълшебна, по-хлапашка,
и да ме търсиш нейде из тревите –
в дванайсет се превръщам в Пепеляшка…
Понякога съм плачещо момиче,
престанало отдавна да сънува...
- откъснато, замръзнало кокиче,
на топло в пазвата ти, че нощува...
02 юли 2018 г.,22.22 ч.
Таня Чардакова