автор: traveling_musician

Тя е мъничка, кротка, зелена.
Тя чисти от въшките флората.
Но всички се пазим от нея,
защото мирише при допир.

Тя всъщност е тъй-търпелива,
когато през мокра салфетка
я хващаме с пръсти гнусливо,
за да я изхвърлим в клозета.

А ние, в дланта на октомври,
миришем на хорски илюзии, -
понякога - лумнали горе,
понякога - смъртни пред музите.

И кой ще се сети през зимата
за една буболечка без име?