автор: flood

Не се усмихвай. Рано ти е още.
Та ти не си предизвикал завистта.
Успял си. Знаеш, че това е спорно.
Почакай малко. Ела по-близо, да, ела.

И то дойде, доволно, единично.
Удушено от собствена си невръст.
Постигнало чрез истеричност
Пари и неоправдана мъст.

То беше нещо интересно:
Явление или пък мъж.
Гласуваха за него лесно.
Без да са го виждали веднъж.

И ето – чак когато се усмихва
И не течението го възпря,
Предизвика завист и се спихна:
За да оглави поредна вълна.